Андрю Чамблис е един от най-успелите млади сценаристи в телевизията – той е написал повечето от най-запомнящите се епизоди на „Къща за кукли“ на Джош Уедон и „Дневниците на вампира. Той ни сподели какво е да работиш с легенди в жанра.
Работил си с някои наистина страхотни сценаристи и продуценти, какво е най-важното, което си научил според теб?
Уоу, мисля, че въпросът е какво не съм научил? Но ако трябва да бъда кратък…
От гледна точка на писането, най-важното нещо, което съм научил, и това е мантра, която е запечатана в главата ми, това е харакрер, характер, характер. Най-хубавите изненади в сюжета, най-забавната реплика, най-страшната сцена няма да означават нищо за публиката, освен ако не е дълбоко вкоренено и означава нещо за героите в сериала. Първият въпрос, който Джош задава, когато се опитва да се захване е „Какво означава това за героите?“ Ако имаш добър отговор на въпроса, той ще бъде включен.
По същия начин Кевин Уилямсън винаги ни пита подобни въпроси, когато нахвърля идеи за „Дневниците на вампира“ – „Наистина ли героите биха реагирали така?“ Ако отговора не е в същата ситуация, тогава вероятно се опитваме да накараме нещо да се получи, защото е добро за историята, но не стои истински на героите. Става изкуствено и не е в същността на героя.
Кевин и Джош са различни и тяхното внимание върху героя е това, което прави сериалите им толкова добри и мисля, че затова и двамата имат успех в телевизията. В края на краищата, телевизията е за характерите – развиването и изучаването им с времето. Ето защо хората си пускат сериала всяка следваща седмица. Имам щастието да работя със сценаристи, които няма да ме оставят да забравя това.
Работил си за два sci-fi сериала (Bionik Woman и Къща за кукли), а сега заботиш за фантастичен сериал (Дневниците на вампира). Има ли разлика между писането за sci-fi и фентъзи сериал? (Например: По-ограничено ли е едното от другото, има ли истории, които можеш да разкажеш само в един жанр и т.н)
В крайна сметка, не мисля че научната фантастика е повече или по-малко ограничена от фентъзито и обратно. И двете -„Къща за кукли“ и „Дневниците на вампира“ в същността си са сериали за героите – и всички допълнения в света са начини да се изучат тези характери. В Къща за кукли, изучаваме героите и проблемите на личността с технологията на запечатването в съзнанието. В Дневниците на вампира изследваме характерите чрез вампири, върколаци и свръхестественото.
Общото хубаво нещо и в двата жанра е, че създаваш световете да бъдат обитавани от твоите герои. Не е полицейски, адвокатски или лекарски сериал където има определени очертания от истинския живот, към които трябва да се придържаш – в научната фантастика, ако се нуждаеш от някаква технология, можеш да я създадеш. Във фентъзи жанра, ако ти е необходимо проклятие на няколко века, можеш да си го измислиш. Може би пиша научна фантастика и фентъзи, защото не знам достатъчно за това да бъдеш полицай, адвокат или лекар, но ми харесва да си мисля, че пиша защото е по-забавно.
„Дневниците на вампира“ е основан на поредица книги, докато „Къща за кукли“ е оригинален. Има ли разлика в процеса, когато „адаптирате“ книгите за телевизия? Или сериала не следва книгите?
Не следваме поредицата книги стриктно, така че процеса на писане не се различава от този при „Къща за кукли“
*ЗАБЕЛЕЖКА: Преводът принадлежи на този сайт. Ако го използавате, задължително посочвайте линк като източник!
Източник: io9
